Сплотяващата сила на Свещения месец Рамазан

Сплотяващата сила на Свещения месец Рамазан

07.08.2011 Култура & Етика

Хората, оформени под въздействието на различни светове, различна атмосфера, различни идеи – наивни и умни, водещите подреден живот и живеещите в безпорядък, примерни и буйни, всички те по учудващ начин стават едно цяло през Рамазана.

По време на Рамазан почти всички насочени напълно към Всевишния вълшебни лица, чиито линии са отделни магии, и очите, отразяващи дълбочините на отвъдното, блестят със светлината на един неведом свят. Хората, оформени под въздействието на различни светове, различна атмосфера, различни идеи – наивни и умни, водещите подреден живот и живеещите в безпорядък, примерни и буйни, онези, които виждат и знаят всичко, и онези, които нищо не проумяват, живеещите с мисълта да бъдат полезни за народа си и лишените от каквато и да е полезна идея, чувствителните и крайно безчувствените, живеещите щастливо и търсещите щастие, измъчваните от болести и опиянените от силно здраве, горделивите, надменните и скромните и преданите, всички те по учудващ начин стават едно цяло през Рамазана; заедно посрещат нощта, заедно се събуждат за сутрешната закуска сахур, заедно слушат призива за молитва езан, заедно отслужват молитвата намаз, заедно сядат на вечерята ифтар и вероятно всяка вечер заедно чувстват и изживяват в съвестта и във вярата си втората от двете радости, с които е благовестен вярващият, който говее.

Вълшебната атмосфера на Рамазан

Да, всички мюсюлмани – млади и стари, жени и мъже, бедни и богати, болни и здрави, управляващи и управлявани, чиновници и предприемачи, се събират в стопяващата, смекчаващата, оформящата и вълшебна атмосфера на Рамазан и с чистотата и искреността, събуждащи състрадание в сърцата, те споделят такова щастие, каквото може да изживеят само светите личности. Дори са наблюдавани случаи, в които месец Рамазан е оказвал невероятно благоприятен ефект върху бедните и нещастни тълпи, мнозина сред които на пръв поглед изглеждат като клетници. Месец Рамазан, който обгръща всяко нещо със собствените си красоти, е толкова нежен, нощните молитви, винаги ухаещи на пролет, са толкова въздействащи, събудените за Рамазан души са толкова прочувствени, озарението, което идва от небесните източници на светлина до светещите надписите по минаретата и навсякъде Създаващата Мощ е толкова състрадателна с хармонията на красотата, която се влива в сърцата ни, че не е възможно някой да остане безразличен към всичко това, след като ги е почувствал. Рамазанските традиции сякаш са планирани да запалят тези чувства и мисли в нас, всяка мелодия и всяко дихание в този месец предизвикват различни настроения, докосвайки като перце струните на душата.

Поетиката на Свещения месец

По време на Рамазан призивите за молитва езан, саляа, песнопенията темджид, които са езикът на минаретата, сякаш настройват човешката душа за богослуженията, като постоянно ехтят в ушите ни и подготвят душите ни за нещо незнайно. Да, призивите саляа, темджид сякаш са като настройки, проби и проверки. Те сякаш са думи на сънените души, които не са се събудили напълно от сън, първите им думи по пътя към истинското слово и акт на концентрация преди богослужене. После всички минарета едновременно проехтяват така, сякаш е настъпил най-подходящият момент и всички храмове сякаш са в пълна концентрация. И излитащите нагоре звуци се сливат с диханията на небесата. Така тези най-искрени мелодии се превръщат в мощно ехо в небесните ширини и в земните недра като буйни водопади и течащи фонтани. Ние усещаме не само с ушите си, но с всичките ни сетива как тези гласове, които се издигат от минаретата и преливат от сводовете на джамиите, ни обгръщат, проникват в недрата на душите ни и се чувстваме така, сякаш се намираме в някаква духовна и поетична атмосфера; сякаш излизаме на пътешествие в света на мечтите. В тази мечтателна атмосфера усещаме как небесата ни спускат Свещения Рамазан, как светлините около джамиите изписват Рамазан, как по лицата на хората изгрява Рамазан, как въздухът ухае на Рамазан, това ни омагьосва и под въздействието на тази вълшебна обстановка напълно оставаме под влиянието на духа като на сън; когато пожелаем, летим в небесата, когато решим, кацаме някъде, обикаляме световете, в които искаме да отидем, и проникваме в най-тайнствените кътчета. Сякаш добиваме безгранична свобода, въпреки че сме приковани към времето и пространството, ставаме неограничени, въпреки че имаме предел, изравняваме се със Слънцето, въпреки че сме малки като частици и добиваме цялост, въпреки че сме едно нищо.

Рамазан до такава степен омагьосва, особено отворените към безкрайността души и така им въздейства, че те винаги го чувстват, винаги мислят и мечтаят за него. Да, от приветливите лица на хората по улиците до светлите ликове на майките ни с извезани кърпи на главите, от рамазанското осветяване на мястото, в което се намираме, до светлината на лампите по градските центрове, от кандилата над шадраваните до полилеите в джамиите, от светлинните табели по минаретата до звездите по небосвода, които сякаш са разперили криле над нас, усещаме и изживяваме как всяко нещо е завладяно от Свещен Рамазан. Спомням си, когато нямаше електричество, а джамиите се осветяваха с газови лампи, отивайки за молитвата намаз, по-заможните семейства носеха и електрическите си фенери, които по онова време се смятаха за ново явление. Когато ги чувахме как шумно минават по улицата, ние си представяхме, че Свещен Рамазан обикаля сред махалите под светлината на електрическите фенери и го усещахме по-дълбоко в душите си. В онези времена, мислейки за смисъла, мечтите и поетиката, с които Свещен Рамазан магически ни вдъхновяваше, искахме този блажен месец никога да не свършва. Ние искахме, но въпреки нашето желание той отлиташе и след него с пълния си блясък настъпваше Рамазан Байрам.

ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН

"Заман"