На 11.09.2010 г. ще бъде един от двата големи мюсюлмански празника,
а именно РАМАЗАН БАЙРАМ.
:::
Рамазан байрам
от Уикипедия,свободната енциклопедия
Рамазан Байрамът (на арабски: عيد الفطر, „ид (ейд) ал-фитр“), познат и като Шекер Байрам, е мюсюлмански празник на разговяването, отбелязван в чест на приключването на говеенето (постите) през месец рамазан. През целият месец рамазан мюсюлманите през деня — от зазоряване до залез слънце (ифтара), говеят (постят), като не ядат и не пият нищо.
В навечерието на празника се раздава зекят ал-Фитр (размерът на който се определя от Главно мюфтийство). На празника вярващите се поздравяват с думите „Ид мубарак!“ (Щастлив празник!). Задължително най-напред децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях.
Този празник продължава 3 дни до късни часове и всички се веселят. На празника се сервират сладки ястия — баклава, сладки и кафе с много захар, затова се нарича също Шекер Байрам.
Започнал да се отбелязва през 624.
Предстоящи дати за празника
- 2010: 11 септември
- 2011: 31 август
- 2012: 20 август
- 2013: 09 август
- 2014: 29 юли
- 2015: 19 юли
- 2016: 09 юли
* Посочените дати са приблизителни
:::
На тези от Вас, които почитат този свещен месец , Честит да бъде!
Научната формулировка определя постът като пълно въздържане от храна, напитки, съвокупление и пушене (от което мюсюлманинът така или иначе трябва да се въздържа) от появата на зората до залез слънце по време на месец Рамазан, деветия месец от ислямската година. Но ако се ограничим само в това научно определение, ще допуснем голяма грешка.
Тук е нужно да подчертаем, че както и при другите ислямски начинания, намерението трябва да бъде такова, че действието да се изясни като предприето от послушание пред Аллах в отговор на Неговата повеля и от любов към Него.
Постенето във всеки ден от дните на Рамазан става невалидно при умишлено ядене, пиене, съвокупление, или ако се поеме през устата каквото и да било, и то навлезе в тялото. Щом се извърши нарочно, наказанието, което се налага на нарушилия поста, е да пости последователно 60 дни, или като втора възможност, да нахрани 60 бедни хора.
Не се анулира постенето на онзи, който забрави, че пости и извърши нещо, водещо обикновено до нарушаването му. Неговият пост е валиден, ако той спре да върши това в мига на осъзнаване. Това се отнася само за постенето през месец Рамадан. Извън него извършили се нещо, което нарушава поста, даже и човек да е забравил, че пости, то става невалидно.
При завършването на месец Рамазан трябва да се разпредели специална милостиня, известна като садакату-л-фитр (милостиня при приключване на говеенето).
Духовното значение на ислямските пости:
1. Постенето учи човека на искрена любов, защото когато той пости, прави това от дълбока любов към Всевишния Аллах. А този, който истински обича Аллах, наистина знае какво е любов.
2. Постенето дава на човека съзидателно чувство на надежда и оптимистичен поглед върху живота, защото когато пости, той се надява на Неговото одобрение и милостта Му.
3. С постенето мюсюлманинът демонстрира преданост и искреност, и търси близост до Аллах. Човек пости в името на Аллах и само заради Аллах.
4. Постенето развива у човека бдителна и здрава съвест, защото то е тайна между човека и неговия Господ. Няма светска власт, която да проверява човешкото поведение или да принуждава постът да се спазва. Човек спазва това, за да бъде доволен Неговият Господ и за да задоволи собствената си съвест с искреност - тайно и явно. Няма по-добър начин от този за развитието на будна съвест у човека.
5. Постенето изпълва човека с търпение и безкористност, защото когато пости, той чувства болките на лишението, но търпеливо ги понася. Наистина това лишение може да бъде временно, но все пак без съмнение този опит му дава възможност да разбере суровите последствия от такова страдание върху другите, които може би са лишени от основни средства за съществуване с дни или седмици, или вероятно с месеци. Значението на този опит в социален и хуманен смисъл е, че такъв човек е много по-бърз от всеки друг в съчувствието си към своите събратя и в това да откликне на техните нужди. А това е красноречив израз на безкористност и истинско съчувствие.
6. Постенето е ефективен урок по приложна умереност и сила на волята. Този, който пости правилно, е със сигурност човек, който може да дисциплинира своите страсти и желания и да стои над физическите изкушения. Такъв е човекът със силна личност и характер, човекът със силна воля и решимост.
7. Постенето улеснява тялото да се движи и действа. Всичко това е сигурният ефект от лекия стомах. Медицинските съвети, биологическите правила и интелектуалният опит потвърждават този факт.
8. Постенето дава на човека нов начин на мъдро спестяване и организиране на бюджета, защото когато говее той поема по-малко храна и следователно харчи по-малко пари, и полага по-малко усилия. Това е духовен урок за семеен бюджет и икономия.
9. Постенето дава възможност на човек да усъвършенствува изкуството на адаптация. Ние можем лесно да разберем това, след като осъзнаем, че постът кара човека да промени целия си начин на живот. Когато се промени, той естествено се приспособява към една нова система и се старае да спази новите правила. Това в крайна сметка развива у него силна способност за адаптиране и самовъзникваща енергия за преодоляване на непредсказуеми трудности.
10. Постенето учи човека на дисциплина и здравословно оцеляване. При редовен пост през дните на месец Рамазан с години наред се достига една висша форма на дисциплина и великолепното чувство за ред.
11. Постенето поражда у човека истински дух на социална принадлежност, на единство и братство, на равенство пред Аллах и пред закона. Този дух е естествен резултат от факта, че когато човек говее, той чувствува, че се присъединява към цялото мюсюлманско общество в спазването на същото задължение по същия начин, със същите цели. Никой социолог не може да твърди, че в някоя историческа епоха е имало нещо, което да се сравни с това прекрасно ислямско задължение.
12. Постенето е божествено предписание за самоуспокоение и самоконтрол, за поддържане на човешкото достойнство и свобода, победа и мир. Тези резултати винаги се проявяват като жива действителност в сърцата на хората, които знаят как правилно да говеят. Когато се пости по подходящ начин, човек овладява себе си, напълно контролира страстите си, дисциплинира желанията си и се съпротивлява срещу всички лоши изкушения. По този начин той се самоизцелява, възстановява достойнството и честта си, освобождава се от плена на злото. След като постигне това, той установява вътрешен покой, което е извор на постоянен мир с Аллах и следователно с цялата вселена.
Някой може да възрази, че твърденията за ислямското говеене се отнасят и за други видове постене като еврейските, християнските и др. пости. Защо тогава мюсюлманите правят подобни произволни заключения за тяхното говеене?
Към такъв човек и към всички други като него отправяме нашия апел.
Противоречи на религиозните ни принципи и ислямския ни морал да клеветим който и да е пророк на Аллах или да отричаме която и да е истина, или да фалшифицираме Божия религия. Други хора се чувстват свободни да вършат безотговорни постъпки, но не и мюсюлманите, защото знаем, че слезнем ли на подобно ниско равнище на нравственост, по-скоро на равнище на безнравственост, ние фактически ще излезем от рамките на Исляма. Знаем също, че предписанието на постите е толкова старо, колкото и историята, и че това е било предписано от Аллах за хората преди Исляма, както е било предписано от Него за мюсюлманите. Но ние не вярваме, че другите хора знаят точната форма и подходящите начини, в които Аллах е предписал тези други видове пости.
Както и да е, в името на истината и чистото любопитство можем да докажем нашите предимства чрез сравнение на това предписание при Исляма с другите видове постене:
1. При другите религии и догми, при другите учения и доктрини, постещият се въздържа от определена храна или напитки, или от материални въплъщения, но той е свободен да приема заместители, които също носят материален характер. При Исляма човек се въздържа от всички неща, носещи материален характер, за да получи духовни радости и морална храна. Мюсюлманинът пречиства стомаха си от всички материални неща, за да изпълни душата си с мир и благослов, за да изпълни сърцето си с любов и симпатия, за да изпълни духа си с благочестие и вяра и за да изпълни съзнанието си с мъдрост и решимост.
2. Целта на постите в другите религии и философии е неизменно частична. Те са или за духовни цели, или за физически нужди, или за интелектуални способности и никога не са съвкупност от всичко това. В Исляма постенето е за всички тези придобивки и има много други цели: социални и икономически, морални и хуманни, лични и обществени, вътрешни и външни, местни и национални - всички събрани заедно.
3. Постите извън Исляма не изискват повече от частично въздържане от определени материални неща. А при Исляма постенето се придружава от допълнително посвещаване и поклонение, допълнителна благотворителност и изучаване на Корана, допълнителна общителност и живот, допълнителна самодисциплина и съвестност. Така говеещият мюсюлманин се превръща в различен човек. Отвътре той става толкова чист и неопетнен, колкото и отвън, а душата му - толкова прозрачна, че той се чувствува близо до съвършенството, толкова близо до Аллах.
4. Както добре знаем и както сочи всекидневната практика, другите нравствени философии и религии учат човека, че той може да постигне моралните си цели или да влезе в Царството на Аллах, само ако изтръгне от себе си светските дела. Така става необходимо човек да изостави светските си интереси, да пренебрегне човешките си отговорности и да прибегне към самоизмъчване или суров аскетизъм, важна част от който са постите. Такъв тип пости при подобни хора може да се използва и е използван като претекст за прикриване на унизителното отклонение от нормалния начин на живот. Постенето в Исляма не е развод с живота, а е щастлив брак с него,
не е отклонение, а проникновение с духовни средства, не пренебрежение, а морално обогатяване. Ислямското говеене не развежда религията с всекидневния живот, нито отделя душата от тялото. Той не разрушава, а внася хармония. Не разлага, а прелива. Не разделя, а съединява и спасява.
5. Дори времето за говеене при Исляма е удивителен феномен. При другите религии времето на постите е строго ограничено в дадено време от годината. А при Исляма времето за пости идва с Рамазан, деветия месец от годината. Ислямският календар е лунен и месеците се изчисляваят в зависимост от различните положения на луната. Това означава, че за период, по-голям от ограничен брой години, ислямското говеене покрива четирите сезона на годината и се движи назад и напред, с редуване между лятото и зимата, есента и пролетта. Същността на лунния календар е такава, че месец Рамазан например е през януари в една година, и през декември в друга, и по всяко време между тях през следващите години. В духовен смисъл това означава, че мюсюлманинът се наслаждава на Постенето на различни равнища и вкусва от духовния му аромат в различни сезони при различен климат: понякога през зимата в къси и студени дни, понякога през лятото в дълги и горещи дни, понякога между тях. Но това разнообразие на опита при всички времена остава явна особеност на жизнеността на ислямската традиция. Това е също и неизтощим израз на готовност, динамизъм и адаптиране на вярващия мюсюлманин. Това е със сигурност здрав, забележителен компонент на ислямското учение.
http://nezir.blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар